Нашата галерия

За контакт

Бул.България150, Хасково, 6300

office@solarbulgaria.eu

+359 88 5700487

Повече

Global Solar Bulgaria: Всичко за вашата соларна централа на едно място

В епоха, в която ВЕИ е синоним на устойчив растеж за почти всяка индустрия, Global Solar Bulgaria прави соларния бизнес да изглежда по-лесен и печеливш от всякога. Създадена само преди три години, компанията се характеризира с бързо развитие и сериозен ангажимент за предоставяне на висококачествени соларни решения на своите клиенти. И го прави по начин, по който нито една компания на българския пазар не е успяла да го постигне.

Екипът на Global Solar Bulgaria може да се похвали с опит от 2008 г. в развитието на слънчеви и вятърни паркове, а днес се е заел с мисията да осигури комплексни решения от изграждането и  управлението на соларни паркове от 5 kW до няколкостотин мегавата. Основният фокус на Global Solar Bulgaria е развиващият се българският пазар, но компанията също така разработва проекти в Гърция, Македония и Украйна.

До момента компанията и дъщерните й дружества са реализирали проекти от над 150 mW, а за следващата година са договорени нови 300 mW, които предстоят да бъдат изградени и присъединени към мрежата. Фирмата разполага с постоянен екип от 300 служители, в това число монтажници инженери, проектанти, юристи, еколози и дизайнери на соларни централи.

Соларни услуги от А до Я

Global Solar Bulgaria предлага цялостен пакет от услуги, които покриват абсолютно всеки аспект на централите за добив на слънчева енергия. Това значи, че не е необходимо да разбирате от технологичната и административна страна на нещата или пък да разполагате с имот, върху който да изградите фотоволтаичната си станция. Global Solar Bulgaria ще се погрижи за всичко това.

Освен че доставят, проектират и монтират системи, съобразени с най-високите европейските стандарти, услугите на компанията обхващат пълен инженеринг „до ключ“ на фотоволтаичната ви централа. Така единственият ви ангажимент ще бъде да следите постъпленията си от продадена електроенергия. Нека разгледаме в детайли портфолиото от услуги на Global Solar Bulgaria:

1. Консултиране

Компанията разполага с екип с над 15-годишна практика във фотоволтаичната индустрия в трите сегмента на инвестиционни проекти Residential, Commercial и Utility (битови нужди, индустриални и инвестиционни проекти).

Независимо дали планирате да изградите соларна централа за целите на вашето предприятие, върху земя или на покрива на вашата сграда, от компанията ще ви насочат към най-добрите решения спрямо вашия бюджет и цели. Също така ще ви обяснят как да извлечете максимална ефективност и печалба от бъдещата си соларната централа. Накратко, помагат ви да изберете най-доброто оборудване, спрямо контекста на вашия проект.

2. Откриване на идеалния имот

В много случаи намирането на подходяща земя за соларна централа отнема повече време и енергия, отколкото самото й изграждане. Затова от Global Solar Bulgaria ще ви съдействат да откриете идеалната локация за бъдещата ви фототоволтаична инвестиция, без да губите и капка време в процеса.  

3. Проектиране

Екипът от проектанти има индивидуален подход за всеки отделен проект. Това включва подготовка и набавяне на необходимите становища, виза за проектиране и разрешение за строеж, което се издава от главния архитект на общината.

4. Доставка на техническо оборудване

Global Solar Bulgaria е сред най-предпочитаните доставчици на оборудване за изграждане на соларни паркове в България. Някои от най-големите фотоволтаични централи в страната са оборудвани именно с висококачествени технологии, доставени от компанията. „Ние оборудваме дори нашите конкуренти“, споделят от Global Solar Bulgaria.

5. Изграждане

Строителната фаза включва подготовка на терена, инсталиране на монтажни конструкции, фотоволтаични панели, инвертори, електрическо оборудване и свързване към мрежата. Включени са и допълнителни мерки за контрол на качеството, с което се гарантира, че централата отговаря на проектните спецификации и се придържа към всички изисквания.

6. Присъединяване

Компанията има богат опит в работата с държавните институции и ЕРП-тата. В етапа на присъединяване към електропреносната мрежа, ФЕЦ-ът се подлага на серия от тестове, с което се гарантира, че централата работи. Необходимо е и фино настройване на системата, за да оптимизира нейната производителност.

Global Solar Bulgaria се грижи и за одобрението ѝ от страна на електроразпределителното дружество и подаване на документи за присъединяване на производителя на енергия. Компанията подава искане за изкупуване на отдадения към електропреносната мрежа ток и подаване на искане за пускане под напрежение към ЕРП.

7. Мониторинг и поддръжка

Екипите на компанията разполагат с хардуерни и софтуерни системи за дистанционен мониторинг, които осигуряват постоянно наблюдение над работните параметри на фотоволтаичните паркове и предоставят актуална информация за състоянието на всеки компонент. По този начин се постига оптимална ефективност на централата и се намалява времето за откриване на евентуални повреди и тяхното отстраняване. Въпреки, че системите, инсталирани от Global Solar Bulgaria имат нужда от минимална поддръжка, от компанията извършват регулярни инспекции на соларните системи и модернизация при необходимост.

8. Квалифициран и навременен сервиз

Това, което отличава Global Solar Bulgaria, е техният ангажимент за бързо обслужване, подкрепено от стабилни гаранции и индивидуален подход в поддръжката на соларни инсталации. Компанията предлага пълно сервизно оборудване на всички марки инвертори, сервиз на системите за комуникации и софтуерен контрол. При настъпил проблем, техниците реагират в рамките на 48 часа.

9. Гаранция

Гаранцията на соларното оборудване е 10 до 15 години за слънчеви панели, 5 години за инвертори с опция за закупуване на сертификат за удължаване на гаранцията за още 5 години, а батериите имат 9000 цикъла гаранция което се равнява ма около 10 години.

10. Управление на фотоволтаични централи

Компанията предлага и една уникална за българския пазар услуга: пълно менажиране на ФЕЦ.  По този начин клиентът няма ангажимент към дребните детайли в управлението на соларния си бизнес. Това е изключително удобно за хора, които нямат опит във ВЕИ инвестициите или нямат време да се занимават с оперативния мениджмънт на своята централа.
Фирмата съдейства изцяло относно сключване на договори за изкупуване на електрическа енергия. 

Надежден доставчик на иновативни соларни технологии

Компанията поддържа сериозни количества соларни панели, инвертори, батерии и кабели в двата си склада в Хасково и Тополовград, а доставката се случва само в рамките на няколко дни. Що се касае до конструкциите, от Global Solar Bulgaria имат иновативни собствени разработки за монтаж на земя и всякакъв вид покриви. От компанията също така предлагат и висококачествени испански и турски конструкции.

Global Solar Bulgaria предлага оборудване от първия стълб на соларната енергетика – Tier 1 (Risen Energy) и първи въвеждат инверторите Solis на българския пазар. Очаква се скоро още една световна иновация да влезе у нас, благодарение на компанията. Това са инверторите с изкуствен интелект на Sigenergy – компания, която се ръководи от бившия мениджър на AI отдела Huawei, който в продължение на 23 години развива подразделението за иновации на технологичния гигант.  Инверторите с изкуствен интелект на Sigenergy представляват зарядна станция, инвертор и батерия в една система. „Толкова са красиви, че можеш да си ги сложиш вкъщи до телевизора“, споделят от българската компания

Източник: https://pvnews.bg/

Повече

GSB с участие на световното изложение “Интерсолар” в Германия

На 14 юни  в град Мюнхен се откри поредното световно изложение за възобновяема енергия. В продължение на три дни бяха демонстрирани най-новите постижения в създаването, съхранението и транзита на зелена енергия. Наши представители бяха неизменна част от този престижен форум. Създавайки ценни контакти и запознавайки се с най-новите разработки, нашият екип потвърди своята заявка на една от водещите фирми в бранша.

Едни от последните разработки на един от нашите основни партньори бранда Solis.

Повече

Соларен парк вдъхва нов живот на Средногорието

Големите български компании са започнали своята устойчива трансформация отдавна и за тях новите инициативи в тази посока са продължение на това което вече правят, а не някакъв нов процес…

Повече

Добавяне на бизнес стойност чрез сертифициране

Подробностите по-долу ще ви отворят съзнанието защо тези бизнес сертификати, изброени тук, си струва да получите, а също така ще ви помогнат да решите кое е подходящо за това, което искате да постигнете.

Повече

Подпомагане на компаниите в техния зелен преход

Освен повече ефективност, промяната носи подобряване на средата и грижа за обществото, стана ясно на конференцията „Бизнесът и регионите – Трансформацията“

Големите български компании са започнали своята устойчива трансформация отдавна и за тях новите инициативи в тази посока са продължение на това което вече правят, а не някакъв нов процес. Това стана ясно по време на дискусиите в „Бизнесът и регионите – Трансформацията“, организирана от Българската стопанска камара и списание BGlobal. В нея участваха представители на правителството, бизнеса и местната власт.

Събитието бе открито от вицепремиера по европейските въпроси Атанас Пеканов, който във видеообращение, заяви на участниците, че пред българската и европейската икономика стоят много предизвикателства, които могат да бъдат решени само с общите усилия на бизнеса, местната власт и държавната администрация. Според него фокусът трябва да бъде насочен в три направления – регионалното развитие и намаляване на регионалните дисбаланси, политиките за декарбонизация на икономиката и дигитализацията. Той допълни, че за реализирането на целите има достатъчно европейски средства, които ще дадат възможности за насърчаване на малки и средни предприятия, на създаването на нови предприятия, научно-изследователска дейност, повишаване квалификацията на работещите, насърчаване на бизнеса за високотехнологични инициативи и др. „Но за да сме успешни е много важно да водим диалог между големите компании, малките фирми, местната власт, за да видим именно каква е тази визия, която искаме да изградим, за България на следващото десетилетие. България, която върви в крак с времето на глобалните процеси, и в същото време защитава своите предприятия и работещите в регионите“, завърши Пеканов.

Председателят на БСК Добри Митрев заяви от своя страна, че малките и средни предприятия действително са гръбнакът на икономиката ни, но нейният локомотив са големите компании, защото те са тези, които първи внедряват политиките за устойчивост, иновации и корпоративна социална отговорност. „Трябва да изясним как си представяме взаимните си ангажименти, така че трансформацията да се отрази не само на големите компании, а на малките, хората и местните общности. За да може тази трансформация да не е драматична, да знаем социално-икономическата цена, която всички ще платим“, каза шефът на БСК.

По време на дискусията Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди прешъс металс“ и изпълнителен директор на златотодибвната компания за България сподели, че за него трансформация означава промяна от едно състояние в друго, а устойчивост означава, че няма връщане назад. „Именно това постигнахме ние, когато преди 17 години от едно банкрутирало предприятие, изградихме лидер в иновациите в световната минна индустрия“, обясни Гърков. Според него скоростта на такава трансформация е впечатляваща, защото в страната няма предпоставки за нея. Той даде пример с Австралия, където за получаване на разрешение за добивна дейност отнема 3 месеца, докато в България този период е 17 години. Въпреки това „Дънди“ успя да отвори първия рудник у нас след 40 г. – Ада Тепе край Крумовград. И междувременно внедри смарт център за дистанционно управление на минните дейности, автономен подземен дрон и намали консумацията си на енергия при флотационните процеси 10 пъти. Последната иновация, чийто тестове са завършили наскоро е за автономна 45-тонна машина, която да работи без водач в рудника.

За Доминик Хамерс, изпълнителен директор на групата „Геотехмин“, която управлява над 20 дружества с общо 4000 служители, устойчива трансформация е да разбереш как твоя бизнес въздейства върху околната среда, хората и икономиката. И как да направиш така, че бизнесът да продължава да го има. „Нямаме специална стратегия за устойчивост, но балансът между екология, икономика и общество, винаги е бил в центъра на нашата работа. Това не е нещо еднократно, а нещо което се прави постоянно. Може би не трябва да говорим за трансформация, а за устойчив напредък“, смята той. Той даде пример с инвестиция направена още през 2009 г. в рудник „Елаците“. Неговата пълна автоматизация намалява с 4300 т емисиите СO2, много преди това да стане приоритет на ЕС. В момента групата инсталира две  фотоволтаични централи върху покривите на сервизните бази ProAuto на Геотрейдинг АД в София и Етрополе.

За друга компания, участник в конференцията, собственото производство на електроенергия има съвсем конкретни параметри. Иван Градинаров от „Аурубис“ заяви, че предприятието си е поставило за цел да задоволява половината си нужди от електроенергия от такава произведена от ВЕИ до 2050 г. Компанията вече изгради фотоволтаичен парк в близост до производствената си база, но той покрива само 2,5% от общата консумация на година. „Последните месеци цените на тока са доста високи. Тази тенденция ще се запазва, като по отношение на устойчивото развитие на компаниите е много важно те да си осигурят източници. Особено за енергоконсумиращо производство, като нашето“, допълни Градинаров. Той спомена и провеждащото се в момента експериментално захранване на анодна пещ на компания от групата в Хамбург, която ползва водород за гориво. Ако този опит бъде успешно завършен, то нищо чудно тази технология бързо да се приложи и в България.

Бисерка Янева, директор Човешки ресурси в „Асарел Медет“ изтъкна, че за последните 20 години компанията е инвестирала 1.4 млрд. лв. в седем различни направления. Заради изключително ниското съдържание на мед в рудата (0.27% при средно за сектора около 0.5 и 1%) те са принудени постоянно да внасят и внедряват нови технологии, защото иначе ще загубят ефективност и конкурентоспособност. Дори през миналата пандемична година и занижената икономическа активност, са вложени 75 млн. лв. инвестиции. Така през годините компанията е спестила 45% емисии от минните превозни средства. С модернизацията в обогатителната фабрика са намалени с 15% разходите за електроенергия на флотационната фабрика.

Румен Цонев, главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 пък посочи, че българският бизнес има редица конкурентни предимства и може да акцентира върху тях, вместо само да следва тенденциите. „Преди 20 години в КЦМ започнахме да работим и преди 5 години внедрихме една от най-иновативните технологии в света – вместо да редуцираме оловния окис с въглерод и да получим металът олово и въглероден двуокис, от който всички в момента се оплакваме, използвахме втория метод за получаване на олово – редуцирахме оловния окис с оловен сулфит, който се съдържа в рудата и получихме олово и серен двуокис, от който се произвежда сярна киселина, един от най-употребяваните химикали в света… Успяхме да увеличим добива на основни и остатъчни продукти от суровините ни. Имаме най-съвременния завод за производство на олово, като намалихме с 20 пъти ползваната енергия“, посочи Цонев. Днес компанията произвежда акумулатори за съхранение на електроенергията, добивана от соларните и вятърните електроцентрали и въпросът на Цонев е защо те не се използват за съхранение, а се внасят батерии, произведени дори извън ЕС. Държавата трябва да работи да се създадат дълги вериги на доставки в България, да използваме нашите конкурентни предимства, а не да сме просто пазар на дълги вериги извън Европа, е позицията на шефа на КЦМ. Сегашната ситуация според него не е устойчива и трябва да се работи за по-голяма самодостатъчност на национално и регионално ниво. 

Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Цветанка Минчева от своя страна обяви, че банката разработва кредитни продукти, които подпомагат малкия и средния бизнес в прехода към въглеродно неутрална икономика. Големите компании имат научно-изследователски капацитет и ресурси, с които да се приспособяват към промените в обкръжаващата среда, като дигиталната трансформация и зелената сделка, която ще предопределя световната икономика. На малкия бизнес обаче му е необходима подкрепа. По думите на Минчева, днес финансовите институции трябва да познават въглеродния отпечатък, оставян от техните клиенти и дори да не желаят, понасят риска, от климатичните промени. За това и догодина ще се проведе първият стрес тест върху финансовия сектор за устойчивостта му на фона на климатичните промени.

Скоростта, с която промяната се случва, е огромна и продължава да се ускорява. Не се променя само някакъв аспект, а целият ни бизнес модел, като само за последните 10 години банковият сектор може би се е променил повече, отколкото за последните 100, или 500 години, обясни още Цветанка Минчева. За това сега секторът на банките има три основни роли. Да е до клиентите, когато правят своите инвестиции. Не просто да участва в съставянето на плановете им, но работи заедно с клиентите в проектирането на трансформацията. И в същото време полага усилия да поддържа устойчивост в условията на зелената сделка и прехода към въглеродна неутралност.

Като пример тя посочи, че в момента повече от 90% от операциите, които банките осъществяват, се инициират от човек, или организация, които не се намират в банков клон.

Картата на регионалното развитие на България се променя в последните години, като промените не следват административно-териториалното деление на страната. С тези думи на икономистката от Института за пазарна икономика Светла Костадинова започна вторият панел на форума „Бизнесът и регионите – трансформацията“. Наблюденията на ИПИ показват, че през 2020 г., въпреки пандемията, в големите общини с водещ отрасъл промишлеността безработицата намалява, но това се случва и в някои малки общини. Изводът е, че когато общините работят заедно, се постигат успехи. А маркерите на успеха са работата в клъстери от общини, с фокус върху човешкия капитал, специализацията, административния капацитет и сътрудничеството на местната власт с компаниите, които вече са се установили на място, каза Костадинова.

Едва от 2013 г. държавата видя ролята на общините да привличат и задържат инвеститори и те могат да връчват сертификат клас В, каза изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в република България Силвия Георгиева. Но побърза да уточни, че този инструмент не е особено привлекателен и досега са връчени едва 10 сертификата. Индустриалните зони в Пловдив, Шумен и пр. обаче са свидетелства, че местната власт може да привлича и задържа инвеститори.

Георгиева изтъкна, че над 7 млрд. лв., или над половината от предвиденото по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС ще бъдат за общинска инфраструктура и местните власти започват да се готвят за това. И че според новите изисквания за еврофинансиране е необходимо да кандидатстват поне 3 общини в сътрудничество с бизнеса. Георгиева посочи, че в Северна България вече се създават партньорства от 5 и повече общини.

„Общината изпълнява много важна балансираща роля при предлагането и търсенето на труд, а задържането на хора и инвестициите са много важни за развитието на общините“, каза социалният от своя страна зам.-министър Иван Кръстев. Той говори за неравномерното регионално развитие и изтъкна, че в последните години цената на труда в столицата е с една четвърт до една трета над средната за останалите областни градове.

Над 1,2 млрд. по Плана за възстановяване и устойчивост ще се реализират от социалното министерство, припомни Кръстев. Един от големите проекти ще е платформа за дигитално обучение на всички българи. Проектът е за над 327 млн. в. и до 2026 г. трябва да осигури обучение на 500 000 души, което е 1/6 от работещите. Целта е да покрием всички сегменти, първо хората с нулеви дигитални компетенции, защото опасността е да се озовем пред цифрова пропаст – малцина супер квалифицирани, с дигитален профил, и маса неумеещи да боравят с цифрови технологии, каза зам.-министърът. И добави, че средствата по Програмата за развитие на човешките ресурси в новия програмен период са значително повече – над 2 млрд. лв., защото инвестициите в бъдещето са инвестиции в развитието на човешкия капитал.

Източник: https://www.investor.bg/